Разделители за лехи и алеи

Разделителят между лехата и моравата решава два проблема наведнъж: тревата спира да пълзи там, където не ѝ е мястото, а мулчът и почвата остават вътре, вместо да се разнасят при всеки дъжд.Тук вървим по реда на изпълнението. Първо идва изборът на вид. Гъвкавите ленти правят извивки и обли лехи и струват най-малко. Твърдите профили държат права линия и по-висок ръб. Скритите системи почти не се виждат и дават чист преход. По-масивните варианти са за граница с чакъл или паваж, където натискът отстрани е по-голям.Втората стъпка е трасирането. Как се очертава линията преди копане, как се правят плавни дъги без пречупване и какво се прави при остър ъгъл или при обхождане на дърво.Третата е изкопът и дълбочината. Плитко зарит разделител излиза нагоре след първата зима, защото мразът избутва слабо закрепените елементи. Даваме на колко се вкопава според почвата, колко колчета отиват на линеен метър и на какво разстояние се забиват.Четвъртата е връзката с останалите слоеве. Как разделителят се съчетава с геотекстил, докъде стига платното, как се прави преход при промяна на нивото и как се минава покрай поливна тръба, без да се пробие.Петата е височината спрямо косенето. Ръб, който стърчи, се удря от машината и се разбива с тримера. Показваме на колко се оставя, за да минава косачката отгоре и ръчното оформяне да отпадне.Шестата е поддръжката и ремонтът: как се сваля участък, без материалът да отиде за смет, и как се удължава линията по-късно.Накрая смятаме разхода на линеен метър и времето за двайсет метра, ако работите сами.Ако правите лехи с извивки, тръгнете от гъвкавите ленти. За права граница между морава и алея започнете от твърдите профили, защото при тях водещи са височината на ръба и стабилността при косене.